Tales for Sanya for Dummies
Tales for Sanya for Dummies
Blog Article
Понеже прекарах известно време там и вече имахме лаф, тя каза същото, не са толкова малко ездачките, които харесват ездата по повече от един начин, но е тема табу и рядко се споделя такова нещо. В чатове също са признавали някои мацки, но колкото и да е, там все пак го има елементът на прикрита самоличност, а и на фантазии, представени за истина. Ще е хубаво, ако някоя такава чете, да коментира и тя, все пак и тук сме анонимни, а мнение от първа ръка винаги е ценно :)
Трудът и всеотдайността никога не остават без награда.
Преди много време в гората живеело куче. Само – самичко. Скучно му било. Приискало му се да си намери приятел.
Аз конкретно селскостопанска работа не съм вършил, но с години съм бъркал бетон, строил, цепил дърва, копал градина, просто това не ми е ежедневието, ама както и да е. Викам си, няма какво да обяснявам, усмихнах се и казах:
Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и Разкази за Саня се надявам да съм разбрал правилно, та тя да ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно.
Усмихна се, докато ѝ говорех и си сложи ръка на оная ми работа, е не издържах, надървих се като копеле, нищо не си казахме, а просто започнахме бавно и нежно да се целуваме – беше страхотно. След малко, тя каза:
деня лъчи на слънцето, когато Саня се връщаше от чешмата, нарамила кобилица с менци.
друг по гърбовете, сякаш кураж им беше нужен да доближат момата със същото цвете,
Когато божурите зачервиха полята, мъжете в селото се сбраха около кладенеца в
Ние сме на доста по-скромно място на "МЕЙВАЛЪК" и "ЛАВАНДУЛА БИЙЧ" в Тюркиш!
Животинчето разказва за свръхестественото умение на великаните да побеждават природата. Тези думи не трогват скалата, защото тя вярва, че е непобедима. Гърмежите се чуват непосредствено близо и гущерчето се сбогува добродушно със каменната си покровителка. Изневиделица скалата бива нападната от множество хора начело със Знам и Мога. Оказва се, че тя пречи на строежа на път.
Започнах да целувам и тях, а тя не се дърпа изобщо, само си вкара ръката в гащите ми. В този момент, реших да продължа цирка, казвайки:
Той бил такъв лентяй, че можел да спи цял ден. В това време покрай него пропълзял бръмбарът Уйлям. – У-ух, това е легло! Каква прелест! Пропълзял на […]
къща в селото, през прозореца на която мъждукаше пламък на запалена свещ. Агата